Тортони е най-старото кафе в Аржентина. Основано през далечната 1858 година, вече има зад гърба си 150 години история, но въпреки това все още продължава да е отворено и да работи. Това място спокойно би могло да се утвърди като музей. През него, изглежда се е извървяла цялата страна, макар че е само едно кафе като всяко друго. Но не съвсем…

Въпреки своята знаменита история и богатото си художествено наследство, има един елемент, който превръща кафе Тортони в магическо място: то все още продължава да е прекрасно място, където спокойно можеш да изпиеш едно кафе.

Туристите от цял свят вече знаят, че ако имат път през Буенос Айрес, задължително трябва да се отбият в Тортони. Много вероятно е езиците, които ще доловите да се говорят по масите му, да ви се сторят съвсем непознати или трудно различими.

Към края на деветнадесети век неговите покрити с ламперия стени, заедно с дъбовите маси със зелен мрамор са били място за срещи на редица интелектуалци и политици. Фигури като Алфонсина Сторни, Бенито Кинкела Мартин, Карлос Гардел, Луиджи Пирандело, Федерико Гарсия Лорка, Артур Рубинщейн, както и ред други художници, писатели и парламентаристи са оставили своя отпечатък по масите на това традиционно място за кафе, което е неразделна част от историята на Буенос Айрес.

Ако посетите това емблематично място, освен на неговата история ще можете да се насладите и на кулинарните му специалитети, както и да се насладите на прекрасните му танго-спектакли.

Честването на Великден е една възможност, предлагана от календара така, че хората да могат да преоткрият своята вяра или просто да отпразнуват радостта от живота. Религиозните събития започват в четвъртък и завършват в неделя. Вярващите присъстват на ритуалите в църквите, купуват и подаряват маслинови клонки или посещават различни шествия, пресъздаващи Пътя към Голгота. По този начин се отбелязва една много важна дата за католиците.

В Аржентина всеки Свети четвъртък от десет часа сутринта се отслужва Света литургия в Градската катедрала. Така се дава началото на трите празнични дни от Страстната седмица, които предхождат Великден. В церемонията участват всички духовници от епархията в Буенос Айрес – време, в което духовниците подновяват своя свещенически обет, направен в деня на ръкополагането им. Вечерта се извършва литургия, чрез която се напомня за Тайната вечеря на Христос с неговите дванадесет апостоли. По време на литургията свещеникът, който води службата, измива краката на дванадесет възрастни хора, като жест на смирение. На Разпети петък, който е ден на пост и въздържание епископът, който ръководи службата пресъздава Разпъването на кръста на Исус и неговата смърт. В края на деня церемонията показва трудният път към Голгота на площада пред Каса Росада (Президентския дворец) и се обикалят близките храмове. Събота е ден на траур за смъртта на Исус, а в неделя се чества най-големият фестивал на християнството – Възкресението. То е в основата на вярата ни в Исус, в него е надеждата ни за спасението на света. Цялата църква празнува триумфа на Христос над греха.

Честването на Великден също така е и една възможност за гастрономията. Традиционни са великденските шоколадови яйца, шоколадовите зайчета, великденските сладки кръгли хлябове и т.н.

През април 1982 в Южния Атлантик избухва въоръжен конфликт между Аржентина и Великобритания във връзка със спора им за Малвинските острови (наричани от Великобритания Фолклендски острови). В навечерието на войната Аржентина се намира в тежка икономическа криза. Правителството, начело с генерал Леополдо Галтиери, решава да повиши популярността си, като заложи на национализма. На 2 април той издава заповед за нападение на Малвинските острови. Макар и изненадано от нападението, британското правителство незабавно изпраща военни сили, които да възстановят британския контрол. След сблъсъци, довели до загуби и от двете страни, британците надделяват и си връщат островите. На 14 юни аржентинските сили капитулират. Загубата на Аржентина довежда до широки протести срещу военната хунта, които ускоряват падането й. В същото време патриотичната вълна помага на Маргарет Тачър да спечели изборите през 1983 година във Великобритания.

Тази война е с продължителност по-малко от три месеца. Независимо от това, в продължение на години раните от военните действия на Малвинските острови са все още отворени. Аржентина не се отказва и продължава да има претенции на островите да се вее нейният флаг. И макар, че двете държави установиха дипломатически отношения през 1990 г., статутът на тази територия остана неуреден. В наши дни спорът между Аржентина и Великобритания за суверенитета на разположените в Южния Атлантик острови трябва да се реши чрез преговори.

С много блясък и светлина започна тази година най-голямото лятно шоу на открито в Аржентина – карнавалът в Гуалегуайчу. Една история, която вече е на повече от 100 години.

Всяка карнавална вечер многохилядната публика танцува заедно с ритъма на дефилиращите групи в един от най-добрите карнавали в света.

През ХХ век карнавалът в Гуалегуайчу претърпява различни трансформации и формати. Днес той е мястото, където между барабаните, пайетите и перата, чувствата успяват да намерят своя най-ярък израз.

След дългите месеци на мълчалива подготовка, когато лятото настъпи и карнавалът се открие, улиците на града се осветяват в ярки цветове, радост и магия изпълват въздуха, ритъмът вибрира в телата и всички се отправят към входа на Корсодрома.

Карнавалът в Гуалегуайчу е в състояние да събере всяка година хиляди ентусиасти, които да се насладят на блясъка, радостта и ритмите на дефилиращите групи. Ако по това време на годината сте в Аржентина, не пропускайте да посетите този карнавал. Тази година в него ще вземат участие над 1000 души. Над 70 хиляди пера и повече от милион пайети са използвали за украсата си участниците от различните групи. Всичко това събрано на едно място, ще направят преживяването на карнавалната нощ незабравимо.

Аржентинското танго е възникнало около 1880 година в Буенос Айрес, като влияние за появата му имат големите вълни емигранти от Европа. Развитието на тангото отразява дълбокото чувство на загуба и копнеж за хората и местата, които емигрантите са оставили след себе си. Тангото, като танц и като зародишна форма на популярна музика, се превръща в част от градската култура на Буенос Айрес. До към 1913 г., тангото вече се е превърнало в международен феномен в Париж, Лондон и Ню Йорк. Аржентинският елит, който се опитвал да избегне тангото, бил принуден да го приеме с национална гордост. Интересен факт за танца е, че в началото се е танцувал предимно между мъже! Впоследствие са възникнали няколко стила – милонга, танго-салон, танго-валс и танго-нуево, които се танцуват и развиват и в наши дни.

Трудно може да се направи точно описание на аржентинското танго. Това е танц, в който жената се превръща в дама – женствена и грациозна, пленителна и прелъстителна, а мъжът е кавалер – силен и енергичен, знаещ какво иска и как да го постигне.

През 2009 година по искане на градовете Буенос Айрес и Монтевидео, тангото влезе в листата на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

В България аржентинското танго навлиза в края на 20-те години на XX век, а новото му възраждане се случва чак на границата на 21-вият век.

Тук те очакват изискани блюда от всяка област на тази необятна страна, известното аржентинско асадо и едни от най-добрите вина в света.

Любовта към хубавата храна и напитки е една от характерните черти на аржентинците. Те притежават таланта да зареждат с енергия и страст както дансинга, така и кухнята. Сочно телешко, ароматно свинско, крехко агнешко, пилешко, наденички, които се топят в устата…

По подобие на тангото, за аржентинската скара са нужни двама души… И поне две бутилки вино!

Аржентинската кухня е съчетание от местни специалитети и типично европейски деликатеси – принос на емигрантите от Европа.

Майската революция сваля от власт вицекраля Балтазар Идалго де Cиснерос и го заменя с хунта (Примера хунта). Промяната не се ограничава само до формата на управление — революцията започва процес на преход от абсолютна монархия към република, в съответствие с тогавашните идеи от епохата на Просвещението. Обсъждани били и други варианти – като конституционна монархия или регентство. Вицекралството е преименувано на Обединени провинции от Рио де ла Плата.

Първите военни кампании които водят Мануел Белграно и Хуан Хосе Кастели са срещу роялистите. Хунтата, след нейното разширение (Хунта Гранде), е заменена от Първия триумвират. Няколко години по-късно той е заменен от Втория триумвират. Свикано е Събранието от 1813 год., с цел обявяването на независимост и създаване на конституция. Събранието обаче не извършва нито едно от двете неща, а заменя триумвиратите с едноличен държавен глава, който се превръща във върховен ръководител на Обединените провинции от Рио де ла Плата.

Хосе Франсиско де Сан Мартин е водач за национална независимост от Испания в редица южноамерикански държави и е изключително почитан в Аржентина, Чили и Перу. Бил е първия президент на Перу.

Сан Мартин е роден на 25 февруари 1778 година в едно малко градче в територията на днешна Аржентина. Образованието си получава в Испания, където започва и военната му кариера.

След завръщането си в Аржентина става инициатор за създаването на първите конни гренадирски формирования. Нещо повече – той лично е разработил в детайли униформите и оборудването на гренадирите.

Освен това участва активно в създаването на т.нар. “Патриотично общество Лаутаро”, което включва патриотично настроени държавници и военни лидери.

Сан Мартин се включва активно във въстанието за независимост на Аржентина през 1812 година. През 1817 година командваната от него армия нахлува в Боливия. На следващата година войските му настъпват и завладяват Сантяго де Чиле, а през 1821 г. и Лима – столицата на Перу. На 28 юли 1821 година Сан Мартин обявява независимостта на Перу и става първия протектор (президент) на държавата. На 22 юли 1822 г. се среща със Симон Боливар в Еквадор, но по-късно се оттегля от поста си в полза на Боливар, а така също и от активната си революционна и политическа дейност.

След получаване на новината за смъртта на съпругата си, той заминава за Аржентина, в град Мендоса и три години по-късно заедно с дъщеря си пътува за Европа. Там живее първо в Лондон, а след това в Брюксел и в едно от предградията на Париж.

В завещанието си великият освободител, началник на армията на Перу, Чили и бригаден генерал на Конфедерацията на аржентинските провинции забранява да му бъде организирано тържествено погребение. Тридесет години след смъртта му, през май 1880 тленните останки на Хосе де Сан Мартин са преместени в Буенос Айрес.

Аржентинците почитат Сан Мартин не само като национален герой-освободител, но почти го приравняват на светец. Генералът е погребан в главната катедрала в Буенос Айрес. На пост пред гробницата стоят гренадири.

На 9-ти юли 1816 год. е провъзгласена независимостта на Аржентина от кралство Испания. Генерал Хосе Франсиско де Сан Мартин /1778-1850/ е аржентински военен деец, чиито кампании са решаващи за независимостта на Аржентина, Чили и Перу. Заедно със Симон Боливар е смятан за най-изтъкнатият Освободител на Южна Америка от испанска колониална зависимост.

Декларацията за независимостта на Аржентина е обявена на конгреса, състоял се в град Тукуман, влизащ в пределите на тогавашните Обединени провинции от Рио де ла Плата. С тази декларация официално се скъсва с политическата зависимост от испанската монархия, както и от всяко друго чуждо владичество. Независимостта е обявена във вторник, 09 юли 1816 год. в къщата, собственост на Франсиска Базан де Лагуна, обявена впоследствие за национален исторически паметник.

Декларацията за независимост е подписана от всички участници в конгреса. Тя е преведена на езика кечуа и аймара, за да може да се запознае с нея и коренното население.

Мануел Белграно е роден в Буенос Айрес на 03 юни 1770 година. Младият Белграно учи в училище Сан Карлос, а след това в университетите в Саламанка и Валядолид (Испания).

Мануел Белграно е виден интелектуалец, икономист, журналист, политик, адвокат, военен с изключителни заслуги за развитието на Вицекралство Рио де ла Плата през първите две десетилетия на ХIХ век. Той участва в защитата на Буенос Айрес от двете британски нашествия – в 1806 и 1807 и насърчава еманципацията на Латинска Америка от Испания.

Един от водещите патриоти, извършили майската революция, свалила от престола вицекраля Балтазар Сиснерос, създател на т. нар. Примера Хунта, която заменя правителството. Участва във войната за независимост на Аржентина срещу армиите на роялистите. Оглавява експедиция за освобождението на Парагвай и въпреки че бива победен, поставя основите за обявяването на независимостта му през 1811 г.

На 27 феврари 1812 г. създава знамето на Аржентина в днешния град Росарио. Като командващ генерал на Северната армия печели решаващите битки при Тукуман и Салта. Участва активно в провеждането на конгреса, състоял се в Тукуман, където на 9 юли 1816 година е обявена независимостта на Обединените провинции в Южна Америка, днес Аржентина.

В началото на 1815 Белграно напълно изоставя военните си функции и заедно с Ривадавия и Сарратеа е изпратен на дипломатическа мисия в Европа.

Мануел Белграно умира в изключителна бедност на 20 юни 1820 в Буенос Айрес, град, опустошен от гражданска война, която завършва деня с обявяването и свалянето им от поста последователно на трима различни президенти. Само в един вестник съобщават този ден за смъртта на Белграно. За всички останали това не е била новина.