Аржентинското танго е възникнало около 1880 година в Буенос Айрес, като влияние за появата му имат големите вълни емигранти от Европа. Развитието на тангото отразява дълбокото чувство на загуба и копнеж за хората и местата, които емигрантите са оставили след себе си. Тангото, като танц и като зародишна форма на популярна музика, се превръща в част от градската култура на Буенос Айрес. До към 1913 г., тангото вече се е превърнало в международен феномен в Париж, Лондон и Ню Йорк. Аржентинският елит, който се опитвал да избегне тангото, бил принуден да го приеме с национална гордост. Интересен факт за танца е, че в началото се е танцувал предимно между мъже! Впоследствие са възникнали няколко стила – милонга, танго-салон, танго-валс и танго-нуево, които се танцуват и развиват и в наши дни.

Трудно може да се направи точно описание на аржентинското танго. Това е танц, в който жената се превръща в дама – женствена и грациозна, пленителна и прелъстителна, а мъжът е кавалер – силен и енергичен, знаещ какво иска и как да го постигне.

През 2009 година по искане на градовете Буенос Айрес и Монтевидео, тангото влезе в листата на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

В България аржентинското танго навлиза в края на 20-те години на XX век, а новото му възраждане се случва чак на границата на 21-вият век.