Get Adobe Flash player

Author Archive

Историята оживява в Буенос Айрес

През втората половина на 18 век английското морско световно господство е безспорно. Англичаните нахлуват в Буенос Айрес и имат града на свое разположение. Но какво правят те тук? Защо пресичат целия океан, за да стигнат до това отдалечено място? Отговорът е: тази южноамериканска столица, със своите 45 хиляди жители по това време е един от най-проспериращите пристанищни градове в Новия свят.

Английските нашествия са две неуспешни военни експедиции, които Британската империя предприема през 1806 и 1807 година срещу вицекралство Рио де ла Плата, принадлежащо на испанската корона, с цел анексирането му.

Историята гласи, че сутринта на 25 юни 1806 година около 1600 английски войници, под командването на генерал Уилям Бересфорд, слизат на брега на днешния град Килмес. Напредват от юг по улиците на колониален Буенос Айрес и стигат до днешната Каса Росада (президентския дворец). Превземат столицата на вицекралство Рио де ла Плата и британският флаг се вее в града в продължение на 46 дни.

Тогава френският моряк Сантяго де Линиерс отива в Монтевидео, където организира армия, след което заедно с Хуан Мартин де Пуейредон пристигат в Буенос Айрес. Избухва ожесточена битка, в която дни по-късно англичаните са победени и на 12 август са принудени да се предадат. Така жителите на столицата, след моментната изненада, успяват да възвърнат своя град и да отпразнуват победата. Първата английска инвазия е крайъгълния камък преди независимостта на страната. В края на юни 1807 година нашествениците отново се опитват да завземат Буенос Айрес, но безуспешно. По този начин възниква осъзнаването на националната идентичност у аржентинците, която ще завърши с извоюваната свобода на 25 май 1810 година, а години по-късно – с независимостта от испанците през 1816 година.

В днешно време тези събития се почитат официално, като управата на столичния град организира тържества с пресъздаване на историческите епизоди. Представители на Гражданската асоциация „Българите в Аржентина“ присъстваха на 213 годишнина от легендарните събития в аржентинската история. Също така имаха възможността да се срещнат и разговарят с някои от потомците на героите от онези славни времена.

Глобалната свързаност на българите по света

Международен Бизнес Алианс.България (IВА.Bulgaria) е първата по рода си глобална инициатива и нетуъркинг мрежа за изграждане на българска бизнес общност онлайн. Създадена, за да свързва професионалисти от всички сфери на икономическия и културен живот и в отговор на търсенето на възможности за инвестиции, партньорства и професионален растеж, IВА.Bulgaria е решение на всяка стратегия за развитие на бизнеса и глобален просперитет.

Мисията й е да развива и подпомага българското предприемачество на международно ниво. Цели насърчаването на иновативно и креативно бизнес мислене и създаването на благоприятна среда за обмяна на успешни бизнес модели, опит и добри практики между нашите съотечественици от всички континенти. Създадена от българи – за българи, мрежата на IВА.Bulgaria осигурява ефективни условия на своите членове за интерактивна и надеждна комуникация между тях във всяка една точка по света.

Алиансът има своя официална печатна медия – това е бизнес списанието ELYSIUM. То е луксозно издание, разработено с цел да предложи на читателите ексклузивно и вдъхновяващо съдържание, рефлектиращо на техните лични и бизнес интереси и ценности.

Тук е необходимо да се спомене за движещия фактор за развитието на глобалната нетуъркинг мрежа на българската диаспора. Това е г-жа Анета Недялкова, директор маркетинг и комуникации в International Business Alliance.Bulgaria.  Тя може да бъде характеризирана като изключителен професионалист с международен опит в областта на връзките с обществеността, маркетинга и комуникациите.

Екипът от специалисти, осъществили тази първа по рода си платформа вярват, че това е модерния и интелигентен начин сънародниците със собствен бизнес да се срещнат, да общуват, да представят себе си и дейността си, да споделят своите таланти, постижения, идеи и проекти, да намерят нови възможности на глобално ниво.

Един пример за такова сътрудничество е публикувания наскоро материал за дейността на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“, която членува в IВА.Bulgaria. В блога на Алианса може да се прочете репортажа на Анета Недялкова „Аржентина никога не спи!“, за българската организация от Буенос Айрес и нейните лидери Аксиния Иванова и Иван Цанков, които са се посветили на популяризирането и разпространението на  българската култура в Латинска Америка.

Арт пространство „Верде“

През последните години сме свидетели на откриването на нови художествени пространства и галерии. Доказателство в тази насока е постоянната художествена галерия „Верде“. Няколко салона на галерията са събрали платната на художника.

„Загадъчния Верде топи четката в равновесието на дъгата. Разтваря пъстри завеси. Залива с потоци от светлина. Удивителни цветове ваят настроение, чувства и музика”, четем в монографията “Молитва”.

В предверието на галерията са изложени експонати от старинни мебели с изящна дърворезба и аксесоари, съчетани с получените поздравителни адреси от държавни и международни институции, неправителствени организации, напомнящи изминалия творчески път и признание на твореца.

Влизайки в изложбената зала не може да не ви направят впечатление картините “Истината за Леонардо”, образ излъчващ мистерия, загадъчна усмивка и поглед насочен към зрителя, както и “Довършено” пресъздаващ безмълвния диалог и ярката динамичност на образите, изразен в ожесточен спор. Наблюдавайки „Обсебени“ и „Тореадор“ няма как да не останеш с чувството, че те сякаш ще слязат от платното. Внезапно вниманието ни е приковано от внушителните платна на „Молитва“ и „ТУТ“, с техните послания за благотворното влияние на молитвата върху желанията  и съдбите на хората и боговете,  съчетани с  вечността на абсолютния господар на земята.

В експозицията са включени и най-новите платна на твореца, изпълнени с вибрации и емоции. Всяко едно от тях внушава прости и откровени истини: величие и самотата, копнеж за щастие, безумни чувства, любов…

Но кой всъщност е Верде? Никой досега не го е виждал на живо. Вече няколко години ценителите и експертите в изобразителното изкуство у нас си задават един и същи въпрос: Кой е Верде?  За сега отговорът на този въпрос все още витае в догадки. Знаем, че е българин и че стилът му говори за дългогодишно личностно изграждане.

Всички картини в галерията говорят сами за себе си, изключителни, пленяващи, силно експресивни, изразяващи спокойствие и увереност. В тях има нещо загадъчно, което понякога е трудно да се изрази с думи.  Една картина е достатъчна, за да размишляваш върху нея с дни, седмици“, четем в извадка от златната книга  на монографията „Молитва“.

Оставам на вас да се убедите във всичко това сами…

Ден на емигранта в Аржентина

Този празник се отбелязва всяка година на 4-ти септември, откакто бива учреден с Указ № 21.430 от 1949 година. По това време президент на латиноамериканската държава е Хуан Доминго Перон. Датата е избрана неслучайно – тя напомня за пристигането на първите емигранти. През далечната 1812 година правителството на Първия Триумвират приема да предложи “непосредствена защита на лицата от всички народности и техните семейства, които желаят да установят местожителството си на територията на страната.”

Мотивацията за празника е да покаже ползата, която дава емиграцията, както и да утвърди убеждението, че Аржентина е нация на отворените врати и на уважение към емигрантите така, както е посочено и в преамбюла на нейната Конституция.

От 1880 година страната е залята от вълни пристигащи, главно испанци и италианци, и в по-малка степен руснаци, французи, поляци, сирийци и арменци, които, без да знаят точно къде отиват и какво ги очаква, са изкушени от възможността за по-добра съдба, отколкото Европа или родните им места им предлагат в този момент. Икономически, социални и политически фактори се преплитат, отчасти обяснявайки това движение към Америка.

След 1930 година в Аржентина се осъществява една много важна и непрекъсната вътрешна миграция. Това събитие първоначално е свързано с края на агроекспортния модел като стратегия за икономически растеж, но също така и с нарастващия процес на индустриализация.

В наши дни аржентинското общество продължава да приема емигранти. Това са всички онези, които пристигат в страната, за да се установят за постоянно, без значение дали са от други градове, провинции или държави.

Днес, след почти два века постоянна емиграция, различните общности съжителстват в хармония. Прииждането на хора винаги е присъствало в историята на тази страна, почти от началото на обособяването й като свободна и независима нация.

Може да се каже, че Аржентина дължи своето развитие в голяма степен на емигрантите, които били принудени от обстоятелствата да напуснат родните си места с куфар, пълен с надежда. Поради тази причина мотивът да се празнува Деня на емигранта служи да се култивират и развиват традициите на различните общности, обитаващи нейната земя. Където съществува сплав от различни раси, които образуват общество с изключително културно богатство. И където плурализмът и съвместното съжителство, в своето разнообразие, са превърнати в емблематични ценности.

Театър „Колон“ – перлата на аржентинската култура

Театър „Колон“ в Буенос Айрес е една от най-значимите оперни зали в света. Неговата богата и престижна история, както и изключителната му акустика и архитектура, го поставят на нивото на театри като Ла Скала, Парижката опера, Виенската държавна опера, Ковънт Гардън в Лондон и Метрополитен в Ню Йорк. Театърът е разположен на една от главните транспортни артерии на града – авенида „9-ти юли“. Става дума за най-широката улица в света. На места ширината и достига 140 метра. Театърът представлява огромна величествена сграда, в която се помещават неговият собствен симфоничен оркестър, оперна и балетна трупа, а интериорът с шест балкона, целият в позлата и червен плюш, е обект на силна национална гордост. Освен това разполага с репетиционни зали, танцови студия и работилници за костюми, перуки и декори – всички разположени в един изумителен триетажен подземен лабиринт, в който работят над 1000 души.

През цялата многогодишна история на театъра почти няма известен изпълнител на 20-ти век, който да не е гостувал на неговата сцена. Достатъчно е да споменем певци като Енрике Карузо, Мария Калас, Пласидо Доминго, Рената Тебалди,  Дел Монако, Лучано Павароти. На неговата сцена е пяла и популярната ни оперна прима Гена Димитрова.

Гостите на Буенос Айрес винаги се впечатляват от фасадата на „Колон“, изпълнен в ренесансов стил в съчетание с елементи от традиционната френска и немска архитектура. Невероятният луксозен интериор поразява въображението: величествени класически колони, мраморни стълбища, позлатени арки, пурпурни кадифени столове, огромни огледала в позлатени рамки, богато драпирани копринени пердета, множество скулптурни групи в просторното фоайе. Осветлението включва стотици кристални полилеи, лампи и свещници. Акустичните характеристики на театъра го нареждат на 1-во място сред световноизвестните оперни сцени. Той разполага с над 16 хиляди сценични костюма и повече от 30 филяди чифта обувки.

Шокиращ е луксът и на прекрасния „Златен салон“, който буквално е обгърнат от златист блясък, а кристалните полилеи отразяват всички цветове на дъгата. Салонът се намира над нивото на фоайето и е наречен така заради позлатените детайли на своя интериор и  множеството огледала. Замислен е като място за почивка по време на антрактите. В наши дни залата се използва като място за концерти на камерна музика, както и различни беседи за предстоящи спектакли. Театърът разполага с библиотека и музей, където се съхраняват безценни артефакти, сред които цигулка Stradivarius и Amatti.

Театър „Колон“ безспорно е гордостта на аржентинската култура. За него италианският оперен певец Пласидо Доминго казва: “за мен това е един от най-прекрасните театри в света. Той не бива да бъде сравняван с никой друг”.

TERRA AUSTRALIS INCOGNITA (НЕПОЗНАТАТА ЮЖНА ЗЕМЯ)

На 9 януари 2017 г. от 18,00 в Съюза по архитектура и градоустройство (Consejo de Arquitectura y Urbanismo, calle 25 de Mayo 482) в Буенос Айрес ще се състои официалното откриване на изложбата TERRA AUSTRALIS INCOGNITE/НЕПОЗНАТАТА ЮЖНА ЗЕМЯ.

На откриването ще присъстват проф. Христо Пимпирев (директор на БАИ), Гергана Лаптева (координатор на проекта), както група български полярници, които заминават за о-в Ливингстън. Сред официалните лица ще са посланикът на България в Аржентина Н.Пр. Андрей Техов и представители на българската мисия в Буенос Айрес, представители на посолството на Република Турция, Директорът на Дирекция Антарктика в Аржентина г-жа Фернанда Миликай и др.

Съорганизатори на събитието са г-жа Деяна Алчех и Нестор Магариньос от Съюза по архитектура и градоустройство, дългогодишни сътрудници на Българската полярна програма.

Проектът се реализира в рамките на честванията на 25-та годишнина от подписването на Мадридския протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, 25-та Юбилейна антарктическа експедиция.

TERRA AUSTRALIS INCOGNITA е проект на програмата ЕКОАНТАР на БАИ. Той има за цел чрез проследяване на историята на картографията на Антарктида от XV век до днес, да направи общодостъпни най-интересните карти, като се обърне специално внимание на българския принос и да се привлече общественото внимание към последния все още чист и малко засегнат от човешката дейност континент, а също така да се апелира към опазване на неговата уникална флора и фауна.

Изложбата може да бъде видяна до 31 януари 2017 г.

(По материали на Българския антарктически институт)

Националното цвете на Аржентина

Imagenes-argentina1

Сеибо (Erythrina crista-galli) е национално цвете на Аржентина. Този избор е направен в началото на ХХ век, след много дискусии и спорове, като в крайна сметка на 23 декември 1942 г. изпълнителната власт, чрез Постановление № 138974 официално обявява Сеибо за свое национално цвете.

Ето някои от причините довели до избирането на Сеибо за национално цвете: цветовете му са сред предпочитанията на обитателите на различните части на страната. Освен това на национално ниво, както в страната, така и извън нея то вече е считано за аржентинско цвете. Различните местни легенди са го превърнали в източник на вдъхновение за различни артистични изяви, които несъмнено обогатяват културното наследство на страната.

Сеибо е дърво, чиято родина е Америка. Расте в тропичните и субтропични области на страната. Не е много високо. В поречието на реките Парана и Уругвай достига на височина до 10 метра. Може да се открие също така и по бреговете на Рио де ла Плата, а така също и в райони в близост до езера или блатисти зони в цялата страна. Много характерно за това дърво е, че първо се появяват цветовете му, а след това листата. Цветовете му имат пет венчелистчета. По форма наподобяват гребена на петел, големи са и яркочервени.

20 ноември – Национален празник на Суверенитетa

Битката при Вуелта де Облигадо се провежда на 20 ноември 1845 г. във водите на река Парана, на десния й бряг и на север от провинция Буенос Айрес, в един участък, където реката се стеснява и прави завой, известен като Вуелта де Облигадо.

Тази битка се води през 1845 г., когато Великобритания и Франция, двете най-големи икономически, политически и военни сили за момента се обединяват, за да атакуват Аржентина, която по това време е управлявана от губернатора на Буенос Айрес – Хуан Мануел де Росас.

Целта на инвазията има икономически и политически характер: разширяване на техните пазари, както и осигуряване независимостта на Кориентес, Ентре Риос и това, което днес е Мисионес, с цел да се образува нова държава, наречена “Република Месопотамия”, което би смалило и отслабило Аржентина и би превърнало Парана в международна река за свободно корабоплаване.

Точно в този момент, в най-тясната извивка на широката река смелите защитници решават да “оковат” реката, за да защитят територията си. Те дават изключителен отпор в една неравна битка с най-мощните сили на земята по онова време. Стратегията, използвана от генерал Росас и генерал Мансиша се увенчава с успех, принуждавайки великите сили да капитулират и да приемат условията, поставени от Аржентина. Благодарение на тази епопея, не само крайбрежните провинции, но и река Парана остават част от аржентинската територия.

Исторически погледнато, битката при Вуелта де Облигадо е най-важната победа в борбата за утвърждаване и зачитане на суверенитета на Аржентина.

Една любопитна подробност – тази битка може да се види и на банкнотите в обръщение от 20 песос.  На едната й страна е изобразен портретът на Хуан Мануел де Росас, а от другата – сцена от самата битка.

 

 

 

История на знамето

Аржентинското знаме е създадено от Мануел Белграно и за първи път е развято на 27 февруари 1812 година в Росарио, провинция Санта Фе, където днес се издига внушителен монумент посветен на знамето. В разгара на борбата за независимост на Обединените провинции от Рио де ла Плата, Белграно решава за създаването на знамето да използва цветовете на кокардата – небесносиньо и бяло.

След обявяването на независимостта на 9 юли 1816 година, бяло-синият флаг е приет като символ от Конгреса на 20 юли. На 25 февруари 1818 година по решение на Конгреса на знамето е добавено и слънцето.

На 8 юни 1938 година, с одобрението на Конгреса, тогавашния президент на Аржентина – Роберто M. Ортис обявява 20 юни като ден на националното знаме и национален празник в чест на Мануел Белграно, починал на 20 юни 1820 година.

Националният флаг се състои се от три хоризонтални ивици с еднакъв размер, като цветът на горната и долната ивица е небесносин, а централната е бяла; в центъра е изобразено златистожълто слънце.

 

 

 

 

 

Водопадите Игуасу

Какво прилагателно би трябвало да използваме, за да опишем водопадите Игуасу?  Да кажем, че са уникални, величествени, изключителни, прекрасни, великолепни, всички тези определения биха били валидни, но не са в състояние да предадат онова, което наистина се открива пред погледа ни.

Водопадите Игуасу са безспорно едни от най-красивите в света. Те се намират сред буйна субтропична растителност и съставляват част от Националния парк Игуасу в провинция Мисионес, Аржентина. Паркът е създаден през 1939 година и заема площ от 67 хиляди хектара. Той е една от най-посещаваните природни забележителности в Аржентина. Уникалните водопади са се формирали преди около 120 млн. години вследствие на вулканичен катаклизъм.  Горното течение на реката било запълнено с базалт. Когато потокът от лава секнал, се е формирал отвесен праг, от който реката прави своя умопомрачителен скок. Паркът се смята за едно от съвременните чудеса на света – тук се намират 275 водопада. През 1984 година е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство, а през 2012 година този величествен каприз на природата официално бе признат като едно от новите Седем природни чудеса на света.

Посетителите, дошли в националния парк Игуасу в Аржентина, едва ли биха могли да си представят какво преживяване ги очаква. Тук цялата джунгла сякаш трепти от жуженетo на безбройните насекоми. Тежката тропическа горещина премрежва въздуха, поредният следобеден порой леко е навлажнил керемиденочервената земя.

Изграденият специален мост над реката достига на метри от водопада и там, на панорамната площадка, силата на това природно чудо е може би най-разтърстваща. По тази система от свързващи мостове туристите достигат до средата на течението на голямата река. След около километър спокоен ход, внезапно спокойствието на джунглата е нарушено от несекващ тътен, който нараства с приближаването до най-известния водопад, наречен Дяволското гърло. Неусетно сме стигнали до края на моста и това, което виждат очите, трудно може да се опише. Безкрайната водна пушилка, отделяща се от повърхността на реката, ни кара да затаим дъх. Застанали сме на ръба на един огромен клокочещ котел, виждаме как в него се изливат хиляди кубически метра вода в секунда от близо 80 метра височина. Ние сме само на една ръка разстояние от най-шеметния природен феномен. За любителите на силните усещания има специални моторни лодки, които могат да ви отведат близо до сриващите се водни маси на водопада. Повярвайте, усещането е неописуемо. Падащата вода действа хипнотизиращо, човек трудно може да откъсне погледа си от нея.

Взети заедно, всичките 275 водопада образуват полумесец и предлагат на своите посетители един изключително завладяващ спектакъл. Тази естествена сцена, където все още могат да се открият останки от древните йезуитски мисии, представя пред погледа на туриста едно прекрасно изживяване, където участие вземат всичките му сетива и емоции.