Този празник се отбелязва всяка година на 4-ти септември, откакто бива учреден с Указ № 21.430 от 1949 година. По това време президент на латиноамериканската държава е Хуан Доминго Перон. Датата е избрана неслучайно – тя напомня за пристигането на първите емигранти. През далечната 1812 година правителството на Първия Триумвират приема да предложи «непосредствена защита на лицата от всички народности и техните семейства, които желаят да установят местожителството си на територията на страната.»

Мотивацията за празника е да покаже ползата, която дава емиграцията, както и да утвърди убеждението, че Аржентина е нация на отворените врати и на уважение към емигрантите така, както е посочено и в преамбюла на нейната Конституция.

От 1880 година страната е залята от вълни пристигащи, главно испанци и италианци, и в по-малка степен руснаци, французи, поляци, сирийци и арменци, които, без да знаят точно къде отиват и какво ги очаква, са изкушени от възможността за по-добра съдба, отколкото Европа или родните им места им предлагат в този момент. Икономически, социални и политически фактори се преплитат, отчасти обяснявайки това движение към Америка.

След 1930 година в Аржентина се осъществява една много важна и непрекъсната вътрешна миграция. Това събитие първоначално е свързано с края на агроекспортния модел като стратегия за икономически растеж, но също така и с нарастващия процес на индустриализация.

В наши дни аржентинското общество продължава да приема емигранти. Това са всички онези, които пристигат в страната, за да се установят за постоянно, без значение дали са от други градове, провинции или държави.

Днес, след почти два века постоянна емиграция, различните общности съжителстват в хармония. Прииждането на хора винаги е присъствало в историята на тази страна, почти от началото на обособяването й като свободна и независима нация.

Може да се каже, че Аржентина дължи своето развитие в голяма степен на емигрантите, които били принудени от обстоятелствата да напуснат родните си места с куфар, пълен с надежда. Поради тази причина мотивът да се празнува Деня на емигранта служи да се култивират и развиват традициите на различните общности, обитаващи нейната земя. Където съществува сплав от различни раси, които образуват общество с изключително културно богатство. И където плурализмът и съвместното съжителство, в своето разнообразие, са превърнати в емблематични ценности.