Препоръчано
Д-р Джина Дундова – Панчева
Завършва Английската езикова гимназия със златен медал, а през 1993 г. – Медицинския университет. Лекар е – асистент в Катедрата по Физиология на МУ гр. София, където преподава и до момента физиология на медици, стоматолози и фармацевти на български и английски език.
От 1994 г. работи в Клиниката по Детска неврология на Института по педиатрия като педиатър и електрофизиолог – клинична работа, както и преподавателска, практикува и до днес.
Има издадени седем поетични книги, една новела и четири букварчета. Две от книгите са двуезични. Новелата е преведена на английски и арабски език.
Нейни стихове са поместени в: „Пламък”, „Словото днес“, „Галерия на думите“, „Тетрадката“ и др.
Някои от тях са преведени на английски, турски и гръцки език.
Много от стиховете са послужили за създаване на песни, изпети от известни поп звезди. Две от песните печелят първа награда на националните конкурси за нова българска песен „Бургас и морето“ и „София пее“.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите – лекари.
Обича пътешествията, фотографията, ски спорта и да свири на пиано.
Омъжена, майка на две деца.
НОЩНИ ПЕПЕРУДИ
Долитат като нощни пеперуди
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии сребристи
изчезват – тъмнината ги прокуди.
А споменът от вчера е торнадо,
погълнало внезапно младостта ми.
По здрач като в старинно огледало
оглеждат се моменти в паметта ми
и болката усмихва се злорадо.
Къде избяга пролетният вятър,
понесъл аромат на цвят в безкрая
и онова усмихнато момиче,
което с радостта по пътя тича,
къде е – не намери ли приятел?
Но с утрото ще дойде светлината
и огън там, над хълма ще запали.
Ще бяга по пътеката тъгата,
усмихнат ден ще носи изненади
и щастие ще стъпва по росата.
МОЯ КЪСНА ЛЮБОВ
Моя късна любов, неочаквана,
неуверена, смешно ранима,
след пороя от грешки отчаяна,
щом си спомняш за мен – намери ме.
Чувствам, идваш при мене нетърсена,
очарована палаво тичаш…
Ще отворя вратата и в тъмното
ще те пусна в сърцето си скришом.
Че в живота ми дълго те нямаше,
даже вече почти те забравих
и без тебе усмихвах се някакси,
но от радост ли беше… едва ли.
И ще дишат задъхано дните ми,
възродени от твойто присъствие.
Само още веднъж довери ми се!
Знам, за нови открития късно е.
Ще потърся подслон в топлината ти,
моя късна любов, неподирена.
Ти ела, тъй внезапно познала ме
и бъди с мен до края на дните ми.
КЛЮЧЪТ Е СОЛ
Така е топло в бащиния дом,
че тази къща я е правил татко…
Ръцете му създали са подслон
и пристан за присъствието ни кратко.
Картина пъстроцветна на Гоген
е кацнала свенливо на стената.
Таванът дървен грее пременен,
в прозореца изгрява красотата.
Тук нощем скитат в тъмното коне,
звънчетата им сладостно пропяват,
небето често звездно и е не –
ах, тези нощи, те не се забравят.
Огнището излъчва топлина
и пукат в него съчки разпилени,
а спомени от стари времена
в жаравата просветват съхранени.
Денят изгрява в жълтите цветя
и бърза да се влее във реката,
а жиците, на слънцето с цвета,
оформят петолиния от злато.
Ключът е Сол, а нотите са в мен,
отключвам на мелодия вратата
и в нея всеки шепот е вграден
от тихото дихание на Земята.
КАК КРАСИВО УМИРАТ ЛИСТАТА
Как красиво умират листата,
завъртени в златист водопад
и докоснали вече земята,
за последно, съдбовно шумят…
Скоро те ще са приказни сенки,
ветрове ще ги носят на прах.
Само голите клони ще стенат,
ще заглъхне и птичият смях.
В този миг ще заплаче гората
с подарени от облак сълзи.
Как красиво умират листата,
а отгоре мъглата пълзи.
ВЯТЪР
Защо ли казват – „Вятър работа”?
та всъщност вятърът е всичко –
копнеж, мечта, свободомислие,
горчива обич, свобода,
стремеж, подем, прозряна истина,
вселенска тайна, красота…
Май другото е вятър работа,
а вятърът е вечността.
Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45