Get Adobe Flash player

Препоръчано

Д-р Джина Дундова – Панчева

Завършва Английската езикова гимназия със златен медал, а през 1993 г. – Медицинския университет. Лекар е – асистент в Катедрата по Физиология на МУ гр. София, където преподава и до момента физиология на медици, стоматолози и фармацевти на български и английски език.

От 1994 г. работи в Клиниката по Детска неврология на  Института по педиатрия като педиатър и електрофизиолог – клинична работа, както и преподавателска, практикува и до днес.

Има издадени седем поетични книги, една новела и четири букварчета.  Две от книгите са двуезични. Новелата е преведена на английски и арабски език.

Нейни стихове са поместени в: „Пламък”, „Словото днес“, „Галерия на думите“, „Тетрадката“ и др.

Някои от тях са преведени на английски, турски и гръцки език.

Много от стиховете са послужили за създаване на песни, изпети от известни поп звезди. Две от песните печелят първа награда на националните конкурси за нова българска песен „Бургас и морето“ и „София пее“.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите – лекари.

Обича пътешествията, фотографията, ски спорта и да свири на пиано.

Омъжена, майка на две деца.

 

 

 

НОЩНИ ПЕПЕРУДИ

Долитат като нощни пеперуди

след залеза тревожните ми мисли.

Надежди, еуфория, заблуди,

задъхани фантазии сребристи

изчезват – тъмнината ги прокуди.

 

А споменът от вчера е торнадо,

погълнало внезапно младостта ми.

По здрач като в старинно огледало

оглеждат се моменти в паметта ми

и болката усмихва се злорадо.

 

Къде избяга пролетният вятър,

понесъл аромат на цвят в безкрая

и онова усмихнато момиче,

което с радостта по пътя тича,

къде е – не намери ли приятел?

 

Но с утрото ще дойде светлината

и огън там, над хълма ще запали.

Ще бяга по пътеката тъгата,

усмихнат ден ще носи изненади

и щастие ще стъпва по росата.

 

МОЯ КЪСНА ЛЮБОВ

Моя късна любов, неочаквана,

неуверена, смешно ранима,

след пороя от грешки отчаяна,

щом си спомняш за мен – намери ме.

Чувствам, идваш при мене нетърсена,

очарована палаво тичаш…

Ще отворя вратата и в тъмното

ще те пусна в сърцето си скришом.

Че в живота ми дълго те нямаше,

даже вече почти те забравих

и без тебе усмихвах се някакси,

но от радост ли беше… едва ли.

И ще дишат задъхано дните ми,

възродени от твойто присъствие.

Само още веднъж довери ми се!

Знам, за нови открития късно е.

Ще потърся подслон в топлината ти,

моя късна любов, неподирена.

Ти ела, тъй внезапно познала ме

 и бъди с мен до края на дните ми.

 

КЛЮЧЪТ Е СОЛ  

Така е топло в бащиния дом,

че тази къща я е правил татко…

Ръцете му създали са подслон

и пристан за присъствието ни кратко.

Картина пъстроцветна на Гоген

е кацнала свенливо на стената.

Таванът дървен грее пременен,

в прозореца изгрява красотата.

Тук нощем скитат в тъмното коне,

звънчетата им сладостно пропяват,

небето често звездно и е не –

ах, тези нощи, те не се забравят.

Огнището излъчва топлина

и пукат в него съчки разпилени,

а спомени от стари времена

в жаравата просветват съхранени.

Денят изгрява в жълтите цветя

и бърза да се влее във реката,

а жиците, на слънцето с цвета,

оформят петолиния от злато.

Ключът е Сол, а нотите са в мен,

отключвам на мелодия вратата

и в нея всеки шепот е вграден

от тихото дихание на Земята.     

 

КАК КРАСИВО УМИРАТ ЛИСТАТА

Как красиво умират листата,

завъртени в златист водопад

и докоснали вече земята,

за последно, съдбовно шумят…

 

Скоро те ще са приказни сенки,

ветрове ще ги носят на прах.

Само голите клони ще стенат,

ще заглъхне и птичият смях.

 

В този миг ще заплаче гората

с подарени от облак сълзи.

Как красиво умират листата,

а отгоре мъглата пълзи.   

 

ВЯТЪР

Защо ли казват – „Вятър работа”?

та всъщност вятърът е всичко –

копнеж, мечта, свободомислие,

горчива обич, свобода,

стремеж, подем, прозряна истина,

вселенска тайна, красота…

Май другото е вятър работа,

а вятърът е вечността.

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45