Get Adobe Flash player

Разни

Историята оживява в Буенос Айрес

През втората половина на 18 век английското морско световно господство е безспорно. Англичаните нахлуват в Буенос Айрес и имат града на свое разположение. Но какво правят те тук? Защо пресичат целия океан, за да стигнат до това отдалечено място? Отговорът е: тази южноамериканска столица, със своите 45 хиляди жители по това време е един от най-проспериращите пристанищни градове в Новия свят.

Английските нашествия са две неуспешни военни експедиции, които Британската империя предприема през 1806 и 1807 година срещу вицекралство Рио де ла Плата, принадлежащо на испанската корона, с цел анексирането му.

Историята гласи, че сутринта на 25 юни 1806 година около 1600 английски войници, под командването на генерал Уилям Бересфорд, слизат на брега на днешния град Килмес. Напредват от юг по улиците на колониален Буенос Айрес и стигат до днешната Каса Росада (президентския дворец). Превземат столицата на вицекралство Рио де ла Плата и британският флаг се вее в града в продължение на 46 дни.

Тогава френският моряк Сантяго де Линиерс отива в Монтевидео, където организира армия, след което заедно с Хуан Мартин де Пуейредон пристигат в Буенос Айрес. Избухва ожесточена битка, в която дни по-късно англичаните са победени и на 12 август са принудени да се предадат. Така жителите на столицата, след моментната изненада, успяват да възвърнат своя град и да отпразнуват победата. Първата английска инвазия е крайъгълния камък преди независимостта на страната. В края на юни 1807 година нашествениците отново се опитват да завземат Буенос Айрес, но безуспешно. По този начин възниква осъзнаването на националната идентичност у аржентинците, която ще завърши с извоюваната свобода на 25 май 1810 година, а години по-късно – с независимостта от испанците през 1816 година.

В днешно време тези събития се почитат официално, като управата на столичния град организира тържества с пресъздаване на историческите епизоди. Представители на Гражданската асоциация „Българите в Аржентина“ присъстваха на 213 годишнина от легендарните събития в аржентинската история. Също така имаха възможността да се срещнат и разговарят с някои от потомците на героите от онези славни времена.

Глобалната свързаност на българите по света

Международен Бизнес Алианс.България (IВА.Bulgaria) е първата по рода си глобална инициатива и нетуъркинг мрежа за изграждане на българска бизнес общност онлайн. Създадена, за да свързва професионалисти от всички сфери на икономическия и културен живот и в отговор на търсенето на възможности за инвестиции, партньорства и професионален растеж, IВА.Bulgaria е решение на всяка стратегия за развитие на бизнеса и глобален просперитет.

Мисията й е да развива и подпомага българското предприемачество на международно ниво. Цели насърчаването на иновативно и креативно бизнес мислене и създаването на благоприятна среда за обмяна на успешни бизнес модели, опит и добри практики между нашите съотечественици от всички континенти. Създадена от българи – за българи, мрежата на IВА.Bulgaria осигурява ефективни условия на своите членове за интерактивна и надеждна комуникация между тях във всяка една точка по света.

Алиансът има своя официална печатна медия – това е бизнес списанието ELYSIUM. То е луксозно издание, разработено с цел да предложи на читателите ексклузивно и вдъхновяващо съдържание, рефлектиращо на техните лични и бизнес интереси и ценности.

Тук е необходимо да се спомене за движещия фактор за развитието на глобалната нетуъркинг мрежа на българската диаспора. Това е г-жа Анета Недялкова, директор маркетинг и комуникации в International Business Alliance.Bulgaria.  Тя може да бъде характеризирана като изключителен професионалист с международен опит в областта на връзките с обществеността, маркетинга и комуникациите.

Екипът от специалисти, осъществили тази първа по рода си платформа вярват, че това е модерния и интелигентен начин сънародниците със собствен бизнес да се срещнат, да общуват, да представят себе си и дейността си, да споделят своите таланти, постижения, идеи и проекти, да намерят нови възможности на глобално ниво.

Един пример за такова сътрудничество е публикувания наскоро материал за дейността на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“, която членува в IВА.Bulgaria. В блога на Алианса може да се прочете репортажа на Анета Недялкова „Аржентина никога не спи!“, за българската организация от Буенос Айрес и нейните лидери Аксиния Иванова и Иван Цанков, които са се посветили на популяризирането и разпространението на  българската култура в Латинска Америка.

Арт пространство „Верде“

През последните години сме свидетели на откриването на нови художествени пространства и галерии. Доказателство в тази насока е постоянната художествена галерия „Верде“. Няколко салона на галерията са събрали платната на художника.

„Загадъчния Верде топи четката в равновесието на дъгата. Разтваря пъстри завеси. Залива с потоци от светлина. Удивителни цветове ваят настроение, чувства и музика”, четем в монографията “Молитва”.

В предверието на галерията са изложени експонати от старинни мебели с изящна дърворезба и аксесоари, съчетани с получените поздравителни адреси от държавни и международни институции, неправителствени организации, напомнящи изминалия творчески път и признание на твореца.

Влизайки в изложбената зала не може да не ви направят впечатление картините “Истината за Леонардо”, образ излъчващ мистерия, загадъчна усмивка и поглед насочен към зрителя, както и “Довършено” пресъздаващ безмълвния диалог и ярката динамичност на образите, изразен в ожесточен спор. Наблюдавайки „Обсебени“ и „Тореадор“ няма как да не останеш с чувството, че те сякаш ще слязат от платното. Внезапно вниманието ни е приковано от внушителните платна на „Молитва“ и „ТУТ“, с техните послания за благотворното влияние на молитвата върху желанията  и съдбите на хората и боговете,  съчетани с  вечността на абсолютния господар на земята.

В експозицията са включени и най-новите платна на твореца, изпълнени с вибрации и емоции. Всяко едно от тях внушава прости и откровени истини: величие и самотата, копнеж за щастие, безумни чувства, любов…

Но кой всъщност е Верде? Никой досега не го е виждал на живо. Вече няколко години ценителите и експертите в изобразителното изкуство у нас си задават един и същи въпрос: Кой е Верде?  За сега отговорът на този въпрос все още витае в догадки. Знаем, че е българин и че стилът му говори за дългогодишно личностно изграждане.

Всички картини в галерията говорят сами за себе си, изключителни, пленяващи, силно експресивни, изразяващи спокойствие и увереност. В тях има нещо загадъчно, което понякога е трудно да се изрази с думи.  Една картина е достатъчна, за да размишляваш върху нея с дни, седмици“, четем в извадка от златната книга  на монографията „Молитва“.

Оставам на вас да се убедите във всичко това сами…

TERRA AUSTRALIS INCOGNITA (НЕПОЗНАТАТА ЮЖНА ЗЕМЯ)

На 9 януари 2017 г. от 18,00 в Съюза по архитектура и градоустройство (Consejo de Arquitectura y Urbanismo, calle 25 de Mayo 482) в Буенос Айрес ще се състои официалното откриване на изложбата TERRA AUSTRALIS INCOGNITE/НЕПОЗНАТАТА ЮЖНА ЗЕМЯ.

На откриването ще присъстват проф. Христо Пимпирев (директор на БАИ), Гергана Лаптева (координатор на проекта), както група български полярници, които заминават за о-в Ливингстън. Сред официалните лица ще са посланикът на България в Аржентина Н.Пр. Андрей Техов и представители на българската мисия в Буенос Айрес, представители на посолството на Република Турция, Директорът на Дирекция Антарктика в Аржентина г-жа Фернанда Миликай и др.

Съорганизатори на събитието са г-жа Деяна Алчех и Нестор Магариньос от Съюза по архитектура и градоустройство, дългогодишни сътрудници на Българската полярна програма.

Проектът се реализира в рамките на честванията на 25-та годишнина от подписването на Мадридския протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, 25-та Юбилейна антарктическа експедиция.

TERRA AUSTRALIS INCOGNITA е проект на програмата ЕКОАНТАР на БАИ. Той има за цел чрез проследяване на историята на картографията на Антарктида от XV век до днес, да направи общодостъпни най-интересните карти, като се обърне специално внимание на българския принос и да се привлече общественото внимание към последния все още чист и малко засегнат от човешката дейност континент, а също така да се апелира към опазване на неговата уникална флора и фауна.

Изложбата може да бъде видяна до 31 януари 2017 г.

(По материали на Българския антарктически институт)

Националното цвете на Аржентина

Imagenes-argentina1

Сеибо (Erythrina crista-galli) е национално цвете на Аржентина. Този избор е направен в началото на ХХ век, след много дискусии и спорове, като в крайна сметка на 23 декември 1942 г. изпълнителната власт, чрез Постановление № 138974 официално обявява Сеибо за свое национално цвете.

Ето някои от причините довели до избирането на Сеибо за национално цвете: цветовете му са сред предпочитанията на обитателите на различните части на страната. Освен това на национално ниво, както в страната, така и извън нея то вече е считано за аржентинско цвете. Различните местни легенди са го превърнали в източник на вдъхновение за различни артистични изяви, които несъмнено обогатяват културното наследство на страната.

Сеибо е дърво, чиято родина е Америка. Расте в тропичните и субтропични области на страната. Не е много високо. В поречието на реките Парана и Уругвай достига на височина до 10 метра. Може да се открие също така и по бреговете на Рио де ла Плата, а така също и в райони в близост до езера или блатисти зони в цялата страна. Много характерно за това дърво е, че първо се появяват цветовете му, а след това листата. Цветовете му имат пет венчелистчета. По форма наподобяват гребена на петел, големи са и яркочервени.

Развеждачите на кучета в Буенос Айрес – една градска традиция

В Буенос Айрес е нещо обикновено да срещнеш хора, които разхождат домашните ви любимци. Това е професия като всяка друга. В последните години се превърна в една добра възмжност за младежи, разполагащи със свободно време, които искат да си докарат допълнителен доход за лични нужди.

Все още си спомням изненадата, която ме обзе, когато за първи път се сблъсках с една глутница кучета (около двадесетина) по улица на Буенос Айрес и всичките, водени само от един човек, който никак не приличаше да не владее ситуацията и с бързи крачки вървеше по улицата.

Изумително е да видиш всичките тези кучета да крачат тихо едно до друго, никое от тях да не лае или пък да се дърпа от каишката си. Никаква борба помежду им, респект към онзи от тях, който има нужда да се облекчи, докато всички останали гледат в небето и чакат търпеливо момента, когато отново ще продължат по пътя си. Това е някаква форма на микрокултура, където човекът – водач на глутницата показва по безспорен начин, че никака анархия не е позволена.