В Буенос Айрес е нещо обикновено да срещнеш хора, които разхождат домашните ви любимци. Това е професия като всяка друга. В последните години се превърна в една добра възмжност за младежи, разполагащи със свободно време, които искат да си докарат допълнителен доход за лични нужди.

Все още си спомням изненадата, която ме обзе, когато за първи път се сблъсках с една глутница кучета (около двадесетина) по улица на Буенос Айрес и всичките, водени само от един човек, който никак не приличаше да не владее ситуацията и с бързи крачки вървеше по улицата.

Изумително е да видиш всичките тези кучета да крачат тихо едно до друго, никое от тях да не лае или пък да се дърпа от каишката си. Никаква борба помежду им, респект към онзи от тях, който има нужда да се облекчи, докато всички останали гледат в небето и чакат търпеливо момента, когато отново ще продължат по пътя си. Това е някаква форма на микрокултура, където човекът – водач на глутницата показва по безспорен начин, че никака анархия не е позволена.