Матето е изключително популярна напитка в Южна Америка. «Който ти поднася мате, ти предлага приятелство», казват в Аржентина. Може да се каже, че матето е ободряваща горчива запарка. Но то далеч надхвърля статуса си на популярна напитка. Мате означава история, национална идентичност, общуване, покана за приятелство, споделяне на самотата. Мате се пие вкъщи, на работа, на плажа, на мач – винаги, навсякъде и по всяко време. Тук матето спокойно може да се каже, че замества телевизора.

В страните от Южна Америка чаят мате се консумира в куха кратунка (т. нар. „калабаса”) през метална сламка, наречена «бомбиля». Името на напитката се дължи именно на кратунката, тъй като индианската дума за «тиква» е «мате». Сламката традиционно се изработва от сребро, но днес се предлагат и сламки от алпака, неръждаема стомана и др. Освен от кратунка, мате може да се пие и от съдове, изработени от сребро, животински рога, порцелан, стъкло или дърво.

Индианците пият мате от векове като средство против горещини, глад и изтощение. Кофеинът в него е свързан с танина и се усвоява от организма постепенно. Затова и напитката има дълготраен тонизиращ ефект, доста по-продължителен, отколкото при кафето.

В Аржентина приготвянето на запарката си е цяло изкуство, също като умението да се приготви добър чай или кафе, но още по-уважавано и ценено. Лошо приготвеното мате е истинска обида за всеки уважаващ себе си аржентинец.

Матето съдържа кофеин, танин, витамини и етерични масла. То е освежаваща, тонизираща напитка, която печели все повече почитатели и в Европа. Поради многостранното му въздействие го наричат „питието на боговете“ или „зеленото злато на индианците“. Матето регулирата нивото на кръвната захар, подпомага храносмилането, отпуска нервите и намалява напрежението, облекчава алергичните симптоми и засилва имунната система.

В Буенос Айрес е нещо обикновено да срещнеш хора, които разхождат домашните ви любимци. Това е професия като всяка друга. В последните години се превърна в една добра възмжност за младежи, разполагащи със свободно време, които искат да си докарат допълнителен доход за лични нужди.

Все още си спомням изненадата, която ме обзе, когато за първи път се сблъсках с една глутница кучета (около двадесетина) по улица на Буенос Айрес и всичките, водени само от един човек, който никак не приличаше да не владее ситуацията и с бързи крачки вървеше по улицата.

Изумително е да видиш всичките тези кучета да крачат тихо едно до друго, никое от тях да не лае или пък да се дърпа от каишката си. Никаква борба помежду им, респект към онзи от тях, който има нужда да се облекчи, докато всички останали гледат в небето и чакат търпеливо момента, когато отново ще продължат по пътя си. Това е някаква форма на микрокултура, където човекът – водач на глутницата показва по безспорен начин, че никака анархия не е позволена.

Освен историческите и културни факти за историята на Аржентина, които могат да се намерят в хиляди книги и стотици сайтове, също така може да се научи забавната и интересна страна на тази информация. Ето защо ви представяме някои любопитни исторически факти за 5 атрактивни места в Аржентина. Надяваме се да ви хареса!

.

.

Магелановия проток

Носи името на португалския мореплавател Фернандо Магелан (1470-1521), който в служба на испанската корона намира нов път към Източна Индия. След тежка и трудна година, на 21.10.1520 год. корабът «Тринити» достига протока, който Магелан кръщава «Вси Светии” – на празника от християнския календар, съответстващ на деня, в който открива морския път. Чак по-късно теснината приема неговото име.

.

.

.

.

Огнена земя

Наречена така от моряците на Магелан, тя дължи своето име на огньовете, които изследователите виждат отдалеч, от корабите си. Това е архипелаг в южната част на континента и неговата територия се поделя между Чили и Аржентина.

.

.

.

.

.

.

.

Нос Хорн

Той е един от най-известните морски носове и в същото време един от най-страховитите за моряците, дължащо се на бурните вълни и климата в района, където се намира. Името си дължи на холандския мореплавател Вилем Схаутен, който заобикаля носа за първи път през 1616 год. и го нарича «Хоорн» в чест на родния си град. По-късно носът е преименуван на «Хорн».

Протока Бийгъл

Дължи името си на 8-годишна експедиция, водена от капитан Филип Паркър Кинг – експерт-хидрограф, чиято флотилия се състои от корветата «Адвенчър» и бригантината «Бийгъл». На 22.05.1826 год. те отпътуват от пристанището на Плимут и на 19.12. същата година навлизат в теснината с цел да проучат отвъдморските територии и да изработят нови карти на земята. Сред екипажа се намира и естествоизпитателя Чарлз Дарвин.

Планинска верига Дарвин

Името й е в чест на Чарлз Дарвин, един от първите изследователи на района, пътувал на борда на бригантината «Бийгъл». Тази планинска верига е кулминацията на планинската верига на Андите и в този регион се слива с морето, завършвайки своя дълъг път през южноамериканския континент, от границата между Венецуела и Панама.