Моите спомени, полето и още…

В тези трудни времена на пандемия, които преживява човечеството, Гражданска Асоциация „Българите в Аржентина“ продължава своята кампания „Открий български талант“, насочена към издирването и представянето на творци – българи или с български корени от Латинска Америка. Както не веднъж сме изтъквали, нашата страна е малка и като народ не сме сред най-многобройните в света. По тази причина сме убедени, че всеки наш сънародник, независимо в каква област на изкуството се изявява, трябва да получи възможността да бъде опознат и оценен по достойнство.

За популяризирането на нашите сънародници в България, представени в инициативата на Асоциацията, разчитаме на съдействието на нашите приятели и съмишленици от Родината. Един от тях е Георги Николов – литературен критик и член на Съюза на българските писатели. С негова помощ вече бяха публикувани редица материали за наши сънародници-творци в различни печатни и електронни издания, както в страната, така и в чужбина. Очакваме нашето сътрудничество за в бъдеще да продължи да се развива.

Днес на вашето внимание представяме един нов литератор, чийто живот е свързан неразривно с провинция Чако и българската общност. По този начин се надявам да успеем да приобщим към лоното на пишещите братя извън пределите на България още един творец с български корени.

Доминго Цанкофф е роден на 12 януари 1951 г. в град Чарата, наричан „перлата на запада“ на провинция Чако. По-късно се премества в Сан Бернардо, където създава семейството си и където продължава да живее до днес.

Бил е фермер, търговец, директор на Аржентинската аграрна федерация, а също и неин регионален делегат в провинциите Чако, Мисионес, Кориентес и Формоса. Освен това е бил президент на земеделската кооперация на Сан Бернардо. Всичко това му позволява да пътува и да се запознае с други култури, но без да забравя родната си провинция. Също така е свързан и с Радикалния граждански съюз  на Сан Бернардо, бил е негов президент, секретар и член в различни периоди. Изключителен политически лидер. Той е човек с неспокоен дух и твърд в убежденията си. По настоящем се бори за визуализиране и осъзнаване болестта на Паркинсон – тази, от която и той самият страда от известно време.

Както е известно, всички по природа сме любопитни и освен това ни харесва да се учим от онези, които са оставили свой отпечатък в живота. Доминго Цанкофф е човек, изпълнен с радости и скърби, с мечти, с неуспехи и триумфи, с преживявания, страхове, постоянни борби и несгоди, с българска кръв, течаща във вените му…

Днес искам да споделя с вас една малка част от онова неоценимо наследство, което ни представят страниците на книгата „Моите спомени, полето и още …“ – първото и, надявам се, не и последно произведение на Доминго Цанкофф.

Мисълта да документра своя обществен и личен живот отдавна се е била загнездила в мислите му. И ето че принудителната изолация, свързана с пандемията, му помага да осъществи тази своя идея.

В творбата си се опитва да отрази преживените моменти, споделяйки спомени от своето Чако – неговият роден край, мястото, където е роден и където преминава животът му. Провинция Чако е една от 23-те провинции на Република Аржентина, намираща се в североизточната част на страната. Това е земята на бялото злато – памука, соята, минералните води, и най-важното – нейните хора.

Както знаем, памукът се използва от хората от незапомнени времена. Той се отглежда заради влакното, което е основна суровина за текстилната промишленост.  В световен мащаб непрекъснато се увеличва използването на памуковите влакна, въпреки производството на изкуствени тъкани. Причината се корени в особените качества, които притежава памукът – не предизвиква алергии и освен това регулира топлината на тялото. Памукът е стратегическа суровина, чието търсене в световен мащаб расте непрекъснато. Затова за региона на Чако тази култура, както в миналото, така и в наши дни е отрасъл с изключителна важност.

Чако е и мястото, където много български емигранти в началото на века избират като крайна дестинация, в търсене да осигурят по-добро бъдеще на семействата си. Пътят на живота никога не е лесен. Той е труден и за нашия автор, който въпреки всичко успява да се справи и да продължи напред.

От страниците на книгата ще разберем колко важна роля заема политиката в живота му. Неговата политическа кариера започва твърде рано в редовете на Гражданския радикален съюз. В него през годините той преминава и заема всички партийни позиции. Успехите обаче, не биха били възможни без безрезервната подкрепа на семейството му.

Житейският му път по време на демокрацията също е осеян с доста трудности. Заради идеологическите си убеждения е подложен на преследване. Напълно е убеден, че капитализма е донесъл на страната само бедност, въпреки огромните й природни богатства.

По време на официалните си пътувания в чужбина винаги и навсякъде с особена гордост представя своя роден край – Чако. Това му помага да придобие опит и знания, а новите технологии в областта на памука дават възможност на аржентинската аграрната федерация, чийто активен член е, да ги приложи на практика.

С тази литературна творба отразяваща живота му, авторът ни кани да влезем в неговия дом, да се докоснем до неговия живот, до неговата история. Силно се надявам, че написаното в нея ще стигне до сърцата на хората, които живеят и се трудят из необятните памучни поля на Чако.

Насладете й се!

Текст: Аксиния Иванова

Снимки: собствен архив

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45