По безкрая на краткия миг

Искам да ви разкажа за една млада поетеса – Христина Радомирова, която е прекарала целия си живот в инвалидна количка. Лично за мен тя е едно вдъхновение, защото си давам сметка, че няма невъзможни неща, които борбеният и вечно търсещ нови хоризонти дух да не е в състояние да постигне. Поезията й е изключително вълнуваща и искрена, а талантът й се разпознава още с първите строфи на стиховете й. Няма да сбъркам, ако кажа, че тя е един най-обикновен човек като всички нас, който прекарва живота си в търсене на смисъл и посока. Стъпка по стъпка, болка след болка, тя върви по своя път, който със сигурност ще й помогне да открие колко прекрасен е всъщност света, в който живеем. На тази толкова специална за мен поетеса пожелавам от цялото си сърце, чрез стиховете си да направи така, че тъмните облаци, докосващи земята ни, днес да са по-малко.

Аксиния Иванова

НЕ МЕ Е СРАМ

Ах, тази моя пролет полудяла…

в горещите ми вени връхлетя!

И толкова съм вишнева и бяла

с най-шеметния устрем на кръвта!

И няма как от себе си да скрия —

животът е такъв безценен дар.

А всеки атом в мене е стихия

на хвърления от съдбата зар.

Да, луда съм. Но много ми приляга!

Да си призная хич не ме е срам!

Аз сутрин ставам, вечер пък си лягам,

прегърнала нестихващ ураган!

ШАШАВ СТИХ

Наздраве да си кажем, ей така —

за всичките ни хубави моменти,

за блясъка в очите ни сега,

дори за клюките некомпетентни.

А виното с тръпчивия си гъдел,

направено с ръцете ти — магия,

душата ми разплита като възел…

Ха! И кой ми казва да не пия!?

Та аз от щастие се тъй напих,

че стъпките ми вече се преплитат

и с ритъма на този шашав стих,

вълшебник ли си, искам да те питам.

СЪЛЗА

Понякога боли до лудост,

душата ти когато не разбират,

уж близки, ала всъщност чужди…

От тази болка страшно се умира!

Преди над мен да бъдеш съдник,

обувките ми трябва да обуеш

и с тях по моя път да тръгнеш.

Та чак накрая мъдро да ми дуднеш…

Когато паднеш с мойте стъпки

и с мойте рани после се изправиш,

сърцето ти, когато с кръпки,

трепти от обич, въпреки че страда…

Ела ми, съднико, тогава…

Сълзите ми под твоите клепачи

най-ценният урок остават

как болките си наши да изплачем!

Христина Радомирова е родена в гр. Стара Загора, където и понастоящем живее. Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: «Любовта, без която не можем». Има редица публикации и в Интернет пространството. По някои стихотворения са създадени песни, а също така и пише текстове по поръчка. През 2016-та година получава наградата «Гран При» за поезия от Михаил Белчев. Издала е стихосбирките: «Надежда на заем», «Понякога се случва да съм птица», «По безкрая на краткия миг», «Акорди от звездите», «Дъх на сътворение», «Да си жив» – в съавторство с Костадин Костадинов, «Да бъде обич», «Напук на всички невъзможности» – поетичен фотоалбум, съвместно с фотографа Георги Неделчев.

Георги Николов

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45