Get Adobe Flash player

Препоръчано

Една истинска история

Във времето на всеобща карантина, дните са общо взето монотонни, тъжни и на моменти дори нереални. Пандемията обаче, ми даде  възможност да поддържам социалния си дух, осъществявайки по-близък контакт с книгите в библиотеката си, някои от които четох отново. Благодарение на принудителната изолация преоткрих Мара Тодорофф, писателка от Аржентина, авторката на романа “Параскева”. Това е малка книжка, издадена през 1998 година. Една истинска история, без добавка на никакви фантазии или ненужни метафори. Ни повече, ни по-малко, живота на една обикновена жена. Независимо от трудностите, които й поднася суровият и жесток свят, тя успява да оцелее.

Мара Тодорофф е родена в Монтевидео, Уругвай. Пристига в Буенос Айрес през 1942 година едва десетгодишна, заедно с майка си и двете си сестри. В този огромен град животът ще ги срещне както с добри, така и с много лоши хора. Въпреки българското й потекло, животът на Мара я свързва завинаги с Аржентина. Нейната по-голяма сестра се омъжва и се премества да живее в Алта Грасия, провинция Кордоба. Така се ражда връзката с този прекрасен град с около 50 хиляди жители, в който посетителят може да открие безброй сгради и следи от миналото на йезуитите. Тук се намира и Резиденцията на Сантиаго де Линиерс, избран за вицекрал на Рио де ла Плата през 1807-1809 година, която днес е превърната в музей. Не по-малко известен е и музеят на Че Гевара в града.

Мечтата на Мара Тодорофф е да стане балерина и майка й, въпреки трудностите прави всичко възможно това да се случи. Артистичната си кариера започва като балерина в един театър в аржентинската столица. Не успява да постигне значителни успехи в тази област и по-късно напуска театъра. Известно време се занимава с изпълнение на танци по хореографии на известни артисти. Но едновременно с това, писането сякаш покълва в нея. Така, на 23 години решава, че трябва да продължи образованието си. Зарязва балета и в продължение на две години следва медицина в Буенос Айрес.  Работи много, на различни места. Успява да отвори и собствен бутик. Освен това посвещава част от времето си да рисува картини.

През 1988 година решава да се установи в Алта Грасия, където живее до днес. В този град получава възможността да публикува своите творби. Творчеството й е оценено с получените много и различни награди. Има редица публикации във вестници и списания, съставя антологии и участва в създаването на книги заедно с други автори. Романът „Параскева“ е първата прозаична творба на нашата именита сънародничка.

По принцип всяка книга, която чета, предизвиква един особен интерес у мен, подтиква ме да стигна до нейния край и ако е необходимо, да я препрочета отново. Всичко това ми дава възможност да изградя собствено естетическо виждане относно литературното произведение и да си отговоря на възникналите въпроси. От кратките истории, които ни поднася в книгата си, Мара Тодорофф успява умело да пресъздаде чувства, сцени и биографии на хора, чийто живот не е никак лек и които носят със себе си горчивия вкус за всичко онова, което е могло да бъде, но по една или друга причина не е станало. Това е творба за безмерната любов на една дъщеря към своята майка, споделила със своите деца техните радости и болки. Както казва авторката, това е роман посветен на България, на българската раса, на българите и техните потомци, както може би й се е искало на Параскева.

Писателят никога не трябва да забравя, че между него и обществото винаги е съществувала една непрекъсната реципрочност: “… Аз пиша, … Вие ме четете … “, казва изтъкнатата майсторка на перото. И тя наистина никога не е спирала да прилага това правило. Дори и днес, със своите 87 години, Мара Тодорофф продължава да предизвиква читателите си, печелейки на своя страна онези, които все още не са чели болезнената история и труден живот на майка й, отразен в книгата „Параскева“.

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40