Българската литература е съвестта на нацията    

Боян Ангелов е роден през 1955 г. в Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Редактор и главен редактор в столични издания. Работил е в Министерството на културата и в Комитета за телевизия и радио. След аспирантура в Института за философски изследвания при БАН има защитен докторат. Председател на Българо-Швейцарската академия за художествени науки. Автор на редица поетични книги, на книги с историко-философска и литературно-критическа насоченост. Съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици. Председател на Съюза на българските писатели.

Г. Н. Николов: Приятелю, ти пое ръководството на СБП след цял век негово съществуване. Какъв е авторитетът му в обществото и какъв искаш да го видиш в бъдните години? Какво ще му дадеш от себе си?

Б. Ангелов: Нека първо уточня, че Съюзът на българските писатели (СБП), не е обвързан с нито една политическа централа. Но това не значи, че не подкрепяме всяка обществена кауза, която е полезна за България и нейните граждани. По принцип българските писатели са свързани трайно с родословните си корени и дълбоко вярвам в силата на тяхното любородие. Искал бих да видя този съюз в качеството му на обществен защитник на българското слово, на българския език и на родната ни история  от посегателствата на безродници и отцеругатели. Към Министерството на културата трябва да възобнови дейността си Националният център за книгата и така държавата ще засвидетелства своята доброжелателност към стойностната литература. От години в общественото пространство са се настанили литературни нагаждачи, които намират път към всяко правителство и използват държавни програми за превод на техни произведения зад граница. Същите тези самозванци обикалят неуморно българските културни центрове по света и създават впечатление, че са единствени и неповторими. А десетки български писатели тънат в мизерия, техните книги излизат в обидно малки тиражи и остават извън обсега на медиите.

Г. Н. Николов: Какво е състоянието на българската литература днес и контактува ли тя с европейските ценностни традиции? Има ли нещо, което трябва да „догонва” в стремежа си към тях?

Б. Ангелов: Повече от две десетилетия съзнателно се насажда впечатление, че съществуват две диаметрално противоположни литератури – „традиционна” и „модерна”. Критериите за противопоставяне са грубо идеологически. А критерият за стойността на едно литературно произведение трябва да бъде най-вече естетически. Отдавна изкуствата са се оттласнали от бреговете на всекидневието и би било доста наивно, дори вулгарно, да се търси във всяка литературна творба огледалния образ на общественото битие. По-важно е какви са моралните и гражданските позиции на писателя – дали той стои на страната на истината, или защищава идеи и практики, които са в противовес на хуманността. Отношението между писател и творба е като отношението човек и неговия огледален образ. Не е възможно неморален човек да създава творби, които са заредени с човечност, любородие, добротворчество. Ето защо съм на мнение, че талантът без морал няма никаква стойност. Моето продължително пребиваване в Западна Европа успя да пренагласи и вижданията ми за ролята на отделните изкуства в съвременния обществен живот. По принцип на съвременната българска литература липсват преди всичко елементите й на универсалност. Съчетанието на националната традиция със съвременните естетически тенденции би могло да донесе на българската литература нови измерения. Отдавна вече България не е заключена в своите 111 000 квадратни километра площ. Българи живеят навсякъде по света и този досег с неизчерпаемите и неизброими чудеса на живота ще донесе новия облик на българската литература. А високо талантливи български писатели има много – те са десетки, бих казал – стотици. И тези писатели не са само от Съюза на българските писатели, но и членуващи в други творчески сдружения, общества, кръгове. Във всички случаи съвременната ни литература не се изчерпва със споменаването на няколко имена, защото това би било несправедливо за други мои колеги.

Г. Н. Николов: Ти самият си утвърден поет – как подбираш темите си и аудиторията, пред които ги споделяш в стихове? Считаш ли ги за потребни в хаоса от чалга и борбата за делничното парче хляб? Какво още не си казал и искаш да кажеш на хората?

Б. Ангелов: Поезията става и ще става все по-необходима за обикновения човек. В нея са закодирани моделите и средствата как човек би могъл да съхрани своята природа. Защото по природа човекът е добър и състрадателен, стига да бъде възпитан правилно в тази насока. Във всеки човек е закодирано и чувството за справедливост. Не бива да се подхранват само и единствено животинските нагони. Струва ми се обаче, че в днешно време поетите приличат на деца, които строят пясъчни замъци, докато над тях прелитат военни самолети, превръщащи милионни градове в купища от прах и пепел. Въпреки всичко поезията е полезна и необходима на хората. И колкото по-честна и по-свързана е с техните грижи и тревоги, толкова е по-полезна. Животът е прекалено кратък и е нужно човек да бърза да прави добро, защото това добро ще му бъде върнато от друго място и по друго време. Не ми се иска да вярвам в максимата, че няма ненаказано добро. Мисля, че истинската поезия ни помага да ставаме по-добри и по-човечни, да обичаме по-силно и по-самоотвержено. И докато световни поети ни приканваме да умираме за свободата, искам да припомня един стих на големия швейцарски поет Алберт Щеффен, който е написал: „Аз искам да загина за приятел!”

Г. Н. Николов: На финала – какво би пожелал на нашите сънародници в Аржентина?

Б. Ангелов: По възможност – да не късат контактите със старата родина. Да се интересуват от съдбата й в ХХІ в. Да четат книги от нейни съвременни автори, да следят новините и културния й дух. Бях приятно изненадан от безкористната дейност на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“ в лицето на госпожа Аксиния Иванова и инж. Иван Цанков. Мога само да ги поздравя за направеното от тях досега и им благодаря за възможността да споделя мисли по радио „Моята България“. А иначе, обръщайки се към всички сънародници там, ще кажа: обичайте България! Кръвта вода не става и родовата памет, историята, националната гордост никога не могат да бъдат изтрити. Страната ни заслужава обич от всички нас, където и да се намираме по волята на съдбата…

Въпросите зададе Георги Н. Николов

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45