Get Adobe Flash player

Препоръчано

1-ви октомври – Ден на поезията
Българските поети са като пламъка. Над свещ, в тихо огнище, или буйна клада, той никога не гасне. Доказва го историята, подкрепена от съвременността. Много са имената на авторите, които можем да изредим, отишли си рано от света в името на светли идеи: Александър Геров, Евтим Евтимов, Романьола Мирославова, Вътьо Раковски, Христо Фотев, Иван Николов… Много са били загърбваните на литературното поприще заради нови естетически схващания, колоритен изказ, или отказ да слугуват на мимолетни политически доктрини. Времето, този най-добър съдник, разпръсква праха над имената им за нов прочит на творбите в ХХІ-ви век. Днес живите поетични следовници у нас крачат в труден коловоз. На безработица, несигурност и невъзможност да издават книгите си. Но без да се поддават на униние, защото бъдещето е на оптимистите. И така дават пример на обикновените люде, пръснати из шумните улици в името на парчето хляб.

1-ви октомври – Ден на поезията, е техният празник! Нека го споделим с българските поети и си спомним за факлоносците, правещи съвремието ни по-светло, човечно и добро…

Георги Н. Николов

 


 

Надя Попова

ОТГОВОР

На Ивайло Балабанов

Приятелю, признавам, че ме жегна
въпросът ти от упор:
– Как можа юздите да изпуснеш?

Нима и ти
не виждаш моето предимство?!
Та конят ми сега пасе из лунните ливади,
а техните със спънати крака
сено преживят…

И друго ще ти кажа:
може да съм бедна,
ала не ме измъчват сънища
на конекрадец!

 

 

Андрей Андреев

ОТ МИНАЛОТО НЕ ОСТАНА НИЩО

От миналото не остана нищо.
Като че нищо и не е било.
Отнесе всички северни огнища
безумното вселенско колело.
И свечерява. И не свечерява.
Ала сърцето не изпитва страх.
Написани са песните, остава
прощални думи да добавим в тях.
Щом нищо светло взорът ни не види,
щом рая сме превърнали във ад,
да кажем сбогом и да си отидем
от тази есен и от този свят.
Така било е и така ще бъде
до края на живота и смъртта.
И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя.

 

 

 

Боян Ангелов

КОСИТЕ НА НОЩТА

Умората, превъплътена в гном,
е бледо отражение на ваза
в събуденото за съня съзнание,
но нямото джудже не ми разказа,
че пеперудите са оседлани,
че феите все още спят и, щом
повика ни на совата зовът,
по мост от паяжина ще преминем
над езеро, осеяно с русалки,
над кълбовидни църкви с цвят карминен
и над планети като нокът малки –
отвъд материалното, отвъд…

 

 

 

Драгомир Шопов

И НЯКЪДЕ ЩЕ СКИТА МОЯТ ГЛАС…

Любов! Любов ли? Боже мой, но как,
когато ни притиска зла тревога,
когато във душите ни е мрак
и от години там го няма Бога.

Забравихме ли? Нещо в нас мълчи,
изтлява бавно капчицата нежност
и не съзират плахите очи
ни днес, ни утре някаква надежда.

Във поругано време, в самота
се търсят пак ръцете с тръпни вени
да поделят навярно тежестта
на миговете трудно преживени.

И всеки допир като крехък цвят
се мъчим да запазим. Докога ли?
От всичко ни отнема този свят
и вече няма кой да ни пожали.

Добре, че ще се спусне нощ над нас
да скрие уморените простори.
И някъде ще скита моя глас
да те намери и да ти говори.

 

 

 

Ивайло Балабанов

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия….
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите – алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне – като в турско време,
«Къде си, вярна ти, любов народна?»

 

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45