Get Adobe Flash player

Препоръчано

70 ВЪПРОСА – 70 ОТГОВОРА. Литературна анкета на Георги Николов със Златимир Коларов

РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА (септември 2023 г.):

  • Приятелю, догодина навършваш 70 години. Съгласен ли си да направя литературна анкета с теб, като ти задам 70 въпроса с акцент върху литературната ти дейност?
  • Да, Георги. Благодаря за неочакваното предложение.
  • Идеята е да са за литературата, литературния процес, изкуството и за конкретни твои книги и сценарии, а не за пряката ти дейност като лекар.
  • Добро продължение на приятелската ти идея.
  • Разделени в две части – първата за литературата, киното и изкуството и втората – за конкретни твои книги, сценарии и филми.
  • Логично си разделил темите в две части, Георги.
  • Да започваме тогава?
  • Да започваме…
  • …Започнахме – той и аз. Три месеца питахме, отговаряхме и писахме. И резултатът – в следващите страници…

 

Логично започваме с мнението ти за литературните анкети. Актуални ли са като жанр и какво трябва да съдържат те?

 

Знаеш ли, Георги, в първия момент като ми предложи да съставиш литературна анкета за мен си помислих, че „тази работа с анкетата“ ще е бърза и лесна, тъй като вече бях издал три книги, в които чистосърдечно, искрено и откровено споделях свои вълнения, мисли, съмнения, разсъждения, колебания и чувства при написването от мен на всяка книга или сценарий от зараждането на идеята до издаването на книгата или заснемането на филма – всъщност неща, нормални, ежедневни бих казал, съпътстващи творческия процес при всеки автор. С тази мисъл седнах зад компютъра да отговоря на въпросите ти и зациклих. И осъзнах, че „това с анкетата“ няма да бъде никак лесна и бърза работа, за разлика от написването на цитираните книги от цикъла „Откровения“. Първо, защото трябва да следвам нишката и логиката на твоите въпроси, а не на моите спонтанни изблици и мисли за моите творби и за изкуството изобщо и второ, изведнъж се изправих пред непозната територия, стръмна като планина – висока и на пръв поглед – непристъпна. Отговорите трябва да са искрени, премислени, дълбоки, умни, мъдри, нестандартни като изказ, провокативни като смисъл – мислех си. И нормалното последва – мисълта, че няма да мога да отговоря по този начин се загнезди в съзнанието ми и започна да ме човърка както много пъти досега, когато започвам да пиша и обмислям нова тема. Препрочетох няколко пъти въпросите, замислих се дълбоко за отговорите, търсех най-точния изказ, най-искреното съдържание. Пред мен продължаваше гората да тъмнее – непозната, хладна, гъста. И продължих да мисля върху въпросите… Постепенно сред тревите, дърветата и храстите се очерта тясна просека. Мержелееше пред погледа ми като през мараня –  имаш чувството, че като протегнеш ръка, ще я докоснеш, като го направиш, докосваш само въздух. С всеки прочит на въпросите ти просеката се избистряше все повече и повече, ставаше все по-ясна. И примамлива в голяма степен – като интелектуална провокация, като предизвикателство да се пробваш, да се съизмериш с другите преди теб, които са минали по същата пътека. И се реших да тръгна – облякох топли дрехи, затегнах връзките на обувките си, нагазих в тревата, запровирах се сред храстите и тръгнах между дърветата да покорявам планината…

И споделям първите си стъпки по пътя ми нагоре:

Литературната анкета – мисля си – на първо място е начин читателят да надникне в и да се докосне до душата и „творческата лаборатория“ на твореца, които почти винаги остават скрити за околните. И, колкото е по-искрен авторът, толкова по-дълбоко читателят ще стигне, ще почувства и опознае най-вече човека, за когото е анкетата. Защото най-важното е авторът да съхрани в себе си човека, Човека в най-чистата му форма като етика, естетика, любов към ближния, морал. Защото в един момент авторът с творбите си се превръща в жалон за обществото, разделящ злото от доброто, низкото от възвишеното, пошлото от съвършеното, истинското от лъжата; звезда, пътеводител, фар в бурния житейски океан… И това е голямата отговорност на автора пред другите, пред читателя, пред обществото. Другото е въпрос на подадине (по Хайтов) – на дарба от Всевишния и волята да я развиваш и усъвършенстваш непрекъснато, всеки ден, всеки час, като пишеш, триеш, коригираш, късаш, хвърляш и продължаваш, често до изнемога, т.е. – овладяване на занаята до края на живота… Поне при мен е така. От разговорите ми с утвърдени автори разбирам, че и те се борят с думите и листа като мен.

На второ място е възможността за читателя или евентуалния изследовател да надникне след години и да види книгата „отвътре“, от другата, авторовата страна, която често се разминава с видяното отвън или поне остава скрита задълго за погледа отстрани. Така картината за сътвореното ще бъде, ако не по-пълна, във всички случаи по-широкообхватна и конкретна, неказаното в текста ще се изясни.

И още нещо определя смисъла на литературната анкета – да помогне на търсещия реализация в литературата по-лесно да намери пътя, да се поучи от грешките на другия – да почувства възнесенията и спадовете на емоцията пред думите и листа, вълненията и колебанията на твореца, да се въодушеви от възнесенията, да не се отчае от спадовете, да ги приеме като нормално нещо, неразделно от процеса, вълненията да го заредят с енергия, колебанията да не го отчаят… Тези чувства ще го съпътстват до края на живота, защото животът за писателя продължава, докато е в състояние да пише и твори, след това душата му потъва в пустота и мрак, въпреки че ще продължава да диша, да се среща с хора, да се движи, т.е. да живее нормално по общоприетите стандарти… Всеки минал по този път ще разбере за какво става дума.

Всичко казано дотук прави жанра на литературната анкета, според мен, нужен, оригинален, непреходен, ценен – съхранена памет за идващите поколения изследователи и читатели, ако авторът има късмета името му да пребъде и да продължава да буди интерес, след като времето отмие славата с цялата й мимолетност, бързопреходност и нетрайност…

С надежда не името ми да пребъде, което е част от мимолетността на славата, а сътвореното в миг на безкрайна искреност и екзалтация и преклонение пред думите и чувствата да докосне душата на човека с моя книга в ръка, продължавам към отговора на втория ти въпрос, Георги…

 

P.S.

Ще си позволя на отделни места да се цитирам с откъси от споменатите книги „Откровения“, където нещата са ясно и точно казани, Георги. Така ще ми е и по-лесно да се катеря по тясната пътека, виеща се по стръмния гръб на планината, която изправи пред мен с идеята си да съставиш анкета за мен и за моите творби.

Idem

 

Откъс от литературната анкета на Георги Николов със Златимир Коларов

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43