Get Adobe Flash player

Препоръчано

Наталия Недялкова  писател, преводач, журналист. Живее и работи в гр. Бургас

Член на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Бургаската писателска общност, Дружеството на хърватските писатели и на други творчески организации у нас и в чужбина.  Автор на стихосбирките «В театъра на сенките» (2014 г.), «Перила към небето» (2017 г.), «Онзи зад вратата» (2019 г), есеистичната проза «Аз-ът, ер малък и безгласната буква» (2021 г.), както и на поетичните сборници «От 7 зрънца истина» (2023 г, издадена в Солун от международното литературно списание «Балкански книжевни гласник») и «Стихоанализа» (2023 г). Носител на национални и международни награди за лично творчество и преводаческа дейност. Литературни творби на Наталия Недялкова са преведени и публикувани в авторитетни издания в САЩ, Великобритания, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Република Северна Македония, Русия, Полша, Албания, Румъния, Индия, Индонезия, Китай и др.

 

 

 

СИЗИФОВА АРХИТЕКТУРА

Да градиш пясъчни замъци,

да издигаш въздушни кули

е вятър работа.

В тази Сизифова архитектура

темелният камък винаги се

свлича по надолнището.

 

По-добре е да отглеждаш

синапова градина

и най-сетне да преместиш планината.

 

БЕЗ ДОСПЕХИ

(На път за Йерусалим)

 

О, Рицарю,

преди да тръгнеш на дълъг път

през девет планини в десета

и от трън, та на глог,

повдигни забралото

на тежките си доспехи…

 

Виж,

има ли лице

или оттам наднича

светлото на мрака?

 

О, Събирачо на

притчи и предания,

успя ли да научиш

небесния правопис,

та да напишеш

най-сетне без грешки

своята

Мълчалива книга?

 

О, Строителю

на въздушни замъци

и опашати илюзии,

пътят до Града с четирите краища

не минава край Вавилонската кула.

 

ОКРИЛЕНО КРОЯЧЕСКО

 Седем пъти мери,

преди веднъж да клъцнеш,

ала внимавай да не подрежеш

криле –

нито чужди, нито свои.

 

НЯКОЙ ДРУГ

«Тази планета има — или по-точно имаше един проблем:

почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си  се чувстваха нещастни»

Дъглас Адамс

Някой друг

е изял «мекото» на тяхната баница

и затова мразят света.

 

Някой друг

изпод носа им отмъкнал сполучлива рима

и затова се гневят на света.

 

Някой друг отгледал райска градина,

ала забравил да полива техните плевели

и затова се ежат срещу света.

 

Докато му обръщат гръб и се зъбят,

някой друг пренаписва

живота им.

 

Някой друг….

Някой друг…

Някой друг…

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45