Get Adobe Flash player

Archivo del mayo 4, 2020

El hombre con el libro

Dimitar Hristov

Dimitar Hristov es un poeta, dramaturgo y traductor búlgaro. Nació el 17 de mayo de 1957 en Blagoevgrad. Creció en Sofía y se graduó con un título en Filología y Retórica Búlgara de la Universidad de Sofía «San Clemente de Ohrid». Trabajó en la Unión de Escritores Búlgaros como oficial de referencia de poesía, presidente del Fondo Creativo, editor en jefe del periódico “Escritor Búlgaro”. Fue jefe del departamento de Literatura en el periódico Pulse; editor en jefe de la editorial Sedan; presidente de la Unión de Distribuidores de Libros en Bulgaria y presidente del Gabinete de Jóvenes Escritores. Es autor y presentador del programa semanal de televisión “Tiempo de poesía”, experto principal del Ministerio de Cultura, director del Instituto Cultural Búlgaro en Skopje, República de Macedonia. Es director de la Unión de Escritores Búlgaros. Tambien es miembro de la Unión de Escritores Búlgaros y de la Unión de Periodistas Búlgaros. Es autor de varias colecciones de poesía. Traductor, compilador y editor de libros y antologías. Ha recibido varios honores por poesía y ha sido traducido a diferentes idiomas.

 

Datos enviados por: Georgi Nikolov

Traducción en español: Axinia Ivanova

 

МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ

 Върви по своя път и ще намериш,

това, което търсил си с години.

И ще се сбъдват твоите химери,

и няма скоро смърт да те застигне.

Не се опитвай нищичко да върнеш,

за нищичко недей да съжаляваш,

по-важно е какво ще ти се сбъдва,

а не обреченото на забрава.

Потеглиш ли обратно, ще загубиш

това, което можеш да постигнеш,

ще срещаш само старите заблуди

с неразрешимите докрай енигми.

Не се отказвай, бъдещето вика

при себе си, които са достойни.

Животът е атака, не е спирка

за уморени от мечти герои.

 

 ПЕСЕНТА НА СКИТНИКА

 Аз съм скитникът, който търси вяра, любов и надежда,

аз съм скитникът, който в нощите черни не спи

и в далечни посоки, и в спомени близки се вглежда,

и железния вкус на юзда сменя с дъх на липи.

Аз съм скитникът, който няма дом, нито хляб, ни постеля,

аз съм скитникът, който под звездите запява блажен

или рони сълзи за невинната птица простреляна

и за вашия делник от скука и злоба стъмен.

Аз съм скитникът, който сваля шапка на полското цвете,

аз съм скитникът, който не дължи и петаче до днес

и докато не ме разберете, няма как да ме спрете

да стърча, там където си искам, с ъгломер и отвес…

Ала щом ви се стори съдбата ми с нещо опасна,

не мислете, че аз съм нещастен, че нося беда,

пейте с мен и ще видите колко прекрасно е

да си скитник богат –

богат със Свобода.

 

ЧОВЕКЪТ С КНИГАТА

Човекът с книгата в ръцете е

човек със птица във ръцете.

Щом книгата разтвори двери –

и птицата криле разперва

да полети към необята,

към песни, друми непознати…

Човекът с книгата в ръцете

лети в безкрая и се връща

за автора да купи цвете,

защото книгата е къща

с безброй лъчи, със странни сенки,

събрани в страници нетленни.

Човекът с книгата в ръцете

държи земята и небето,

но никога не ги затваря,

тъй както буквите в букваря –

понякога отмарят скромно,

а делото им е огромно…

Когато талантливо слово

четем отново и отново,

светът и ние се прераждаме,

събужда се оная жажда

с криле на книга да летим –

четящият е пилигрим!

Internet Televisión
Internet Televisión
Internet Radio
Haga clic aquí para ingresar
Podcast
Haga clic aquí para ingresar