Get Adobe Flash player

Личности

Генерал Сан Мартин

Хосе Франсиско де Сан Мартин е водач за национална независимост от Испания в редица южноамерикански държави, национален герой на Аржентина, Чили и Перу, първи президент на Перу.

Сан Мартин е роден на 25 февруари 1778 година в едно малко градче в територията на днешна Аржентина. Образованието си получава в Испания, където започва и военната му кариера.

След завръщането си в Аржентина става инициатор за създаването на първите конни гренадирски формирования. Нещо повече – той лично е разработил в детайли униформите и оборудването на гренадирите.

Освен това участва активно в създаването на т.нар. “Патриотично общество Лаутаро”, което включва патриотично настроени държавници и военни лидери.

Сан Мартин се включва активно във въстанието за независимост на Аржентина през 1812 година. През 1817 година командваната от него армия нахлува в Боливия. На следващата година войските му настъпват и завладяват Сантяго де Чиле, а през 1821 г. завладява Лима – столицата на Перу. На 28 юли 1821 година Сан Мартин обявява независимостта на Перу и става първият протектор (президент) на държавата. На 22 юли 1822 г. се среща със Симон Боливар в Еквадор, но по-късно се оттегля от поста си в полза на Боливар, а така също и от активната си революционна и политическа дейност.

След получаване на новината за смъртта на съпругата си, той заминава за Аржентина, в град Мендоса и три години по-късно заедно с дъщеря си заминава за Европа. Там той живее първо в Лондон, а след това в Брюксел и в едно от предградията на Париж.

В завещанието си великият освободител, началник на армията на Перу, Чили, и бригаден генерал на Конфедерацията на аржентинските провинции забранява да му бъде организирано тържествено погребение. Тридесет години след смъртта му, през май 1880, тленните останки на Хосе де Сан Мартин са преместени в Буенос Айрес.

Аржентинците почитат Сан Мартин не само като национален герой-освободител, но почти го приравняват на светец. Генералът е погребан в главната катедрала в Буенос Айрес. На пост в гробницата стоят гренадири.

Генерал Мануел Белграно

Мануел Белграно е роден в Буенос Айрес на 03 юни 1770 година. Младият Белграно учи в училище Сан Карлос, а след това в университетите в Саламанка и Валядолид (Испания).

Мануел Белграно е виден интелектуалец, икономист, журналист, политик, адвокат, военен с изключителни заслуги за развитието на Вицекралство Рио де ла Плата през първите две десетилетия на ХIХ век. Той участва в защитата на Буенос Айрес от двете британски нашествия – в 1806 и 1807 и насърчава еманципацията на Латинска Америка от Испания.

Един от водещите патриоти, извършили майската революция, свалила от престола вицекраля Балтазар Сиснерос, създател на т. нар. Примера Хунта, която заменя правителството. Участва във войната за независимост на Аржентина срещу армиите на роялистите. Оглавява експедиция за освобождението на Парагвай и въпреки че бива победен, поставя основите за обявяването на независимостта му през 1811 г.

На 27 феврари 1812 г. създава знамето на Аржентина в днешния град Росарио. Като командващ генерал на Северната армия печели решаващите битки при Тукуман и Салта. Участва активно в провеждането на конгреса, състоял се в Тукуман, където на 9 юли 1816 година е обявена независимостта на Обединените провинции в Южна Америка, днес Аржентина.

В началото на 1815 Белграно напълно изоставя военните си функции и заедно с Ривадавия и Сарратеа е изпратен на дипломатическа мисия в Европа.

Мануел Белграно умира в изключителна бедност на 20 юни 1820 в Буенос Айрес, град, опустошен от гражданска война, която завършва деня с обявяването и свалянето им от поста последователно на трима различни президенти. Само в един вестник съобщават този ден за смъртта на Белграно. За всички останали това не е била новина.

Български език
Български
Испански език
Испански